Уикилийкс, основана през 2006 г. с цел да предостави безопасна интернет платформа за хора, желаещи да споделят с обществото значима за него засекретена или недостъпна информация, четири години по-късно разтърсва света с поредица от мащабни разкрития на базата на документи, изтекли благодарение на служителката в американската армия Челси Манинг. През април 2010 г. е публикувано видеото "Косвено убийство", показващо как американски хеликоптер разстрелва журналисти и други цивилни в Багдад; през юли излизат “Афганистанските военни досиета”; през октомври - “Иракските военни досиета”; а в края на ноември започва публикуването на над 250 000 дипломатически грами от посолствата на САЩ по света. Организацията на Джулиан Асандж си сътрудничи с вестници като “Ню Йорк Таймс”, “Гардиан”, “Дер Шпигел” и редица международни медии. Печели най-високите отличия за журналистика.

Асандж е арестуван за пръв път в Лондон на 7 декември същата година, по силата на Европейска заповед за арест, издадена от шведски прокурор. Заподозрян е в сексуално посегателство. Прекарва десетина дни в затвора, след което е пуснат под гаранция, с гривна на крака, вечерен час и задължение да се подписва всяка сутрин в полицията. На 19 юни 2012 г.. след като е загубил битката за екстрадиция в Швеция, влиза в апартамента на еквадорското посолство в Лондон, иска и по-късно получава политическо убежище заради страх от преследване в Съединените щати. Великобритания обаче не му разрешава да припари навън – нито да замине за Еквадор, нито да се изследва в болница, когато му се налага – дори когато Работната група на ООН за произволното задържане отсъжда в негова полза.

Шведското разследване бива прекратявано и възобновявано на няколко пъти. За част от жалбите изтича срокът на давност, а случаят е приключен окончателно през 2019 г. по липса на доказателства. Когато еквадорските власти пускат английската полиция в посолството на 11 април 2019 г., САЩ, а не Швеция е страната, която пожелава екстрадирането на Джулиан Асандж, точно както той винаги се е опасявал.

ВАЖНО: Асандж никога не е бил обвиняем в Швеция. Вместо това става въпрос за едно невероятно „предварително разследване“, продължило девет години с прекъсвания, на което Асандж винаги е бил готов да съдейства, без обаче да се отказва от правото си на политическо убежище. За грубите злоупотреби по случая прочетете интервюто със специалния докладчик на ООН за изтезанията Нилс Мелцер: на немски, английски или френски.

Междувременно в хода на наказателно дело, заведено в Испания, става ясно, че охранителната фирма, наета от еквадорците в Лондон, в един момент е започнала усилено да шпионира Асандж, в това число срещите му с адвокати и лекари, най-вероятно в полза на ЦРУ. Според показанията на свидетел дори се е обсъждало евентуалното отвличане или отравяне на неудобния „гост“; правени са опити и да се вземе ДНК от новородения му син.

След ареста през април 2019 г. британците осъждат Асандж на 50 седмици затвор, при това най-строго охраняван затвор, заради неспазване условията на гаранцията, въпреки че: Европейската заповед за арест отдавна не е актуална и обвиненията не са се материализирали; държавата е взела парите на гарантите на Асандж; Асандж е бил със статут на бежанец по силата на международното право и експертите от ООН настояват той да бъде пуснат незабавно; такава присъда (близка до максималната) за подобен вид леко нарушение е на практика нечувана.

След като през септември 2019 г. Асандж излежа 50% от присъдата си, той беше „освободен“ за добро поведение, както е нормата във Великобритания, но остана зад решетките на „Белмарш“, защото му бе наложена мярка за неотклонение задържане под стража, докато чака изхода от делото за екстрадиция в САЩ. Към декември месец 2021 г. той все още е в „Белмарш“, където имаше огнища на коронавирус и затворниците бяха дълго време под ключ. Единственото обвинение срещу него е в Америка, а той е австралийски гражданин и никога не е работил в САЩ. Там властите искат да го обрекат на доживотна самота в „супермакс“ затвор заради същите онези документи на Манинг, които са му донесли няколко номинации за Нобелова награда за мир. Безпрецедентните обвинения са в “заговор за проникване в компютри” (до 5 години лишаване от свобода) и получаване и публикуване на секретна информация (до 170 години лишаване от свобода за нещо, което е обичайна практика в разследващата журналистика).

Първата част от делото за екстрадиция се състоя от 24 до 27 февруари 2020 г. Втората, доказателствена част бе отложена заради пандемията и се състоя от 7 септември до 1 октомври 2020 г. Повече за процеса прочетете тук. На 4 януари 2021 г. съдия Ванеса Барейцър постанови, че Асандж не може да бъде екстрадиран заради влошеното му психично здраве и риска от самоубийство, както и заради нечовешките условия на най-крайна изолация, които по всяка вероятност го очакват зад океана. Барейцър обаче не зачете нито един от съществените аргументи на защитата, касаещи свободата на словото, правото на справедлив процес и политическия характер на обвиненията срещу създателя на “Уикилийкс”. След това на 27 и 28 октомври 2021 г. американците обжалваха решението. Асандж, на когото не бе позволено да присъства лично в съда, се яви първия ден по видеовръзка и пред очите на журналистите, които тогава не си дадоха сметка точно какво се случва, прекара микроинсулт.

Безкрайното протакане даде възможност на някои медии да излязат с много сериозни разкрития за истинския характер на машината, пусната в ход срещу Джулиан Асандж. В интервю за исландското издание Stundin ключов свидетел на обвинението - престъпен тип, сключил сделка за имунитет с ФБР - призна, че твърденията му са неверни или са били изопачени от прокурорите. Над 30 бивши служители на ЦРУ и администрацията на Тръмп пък споделиха с Yahoo News подробности за плана за мъст на ЦРУ в отговор на изтекли през 2017 г. документи за негови хакерски програми. Този план на най-високо ниво е включвал шпионаж, кражба на електронни устройства, всяване на раздори в “Уикилийкс” и отвличането, дори убийството на Асандж и други журналисти и сътрудници на организацията му.

В светлината на тези шокиращи разкрития 24 организации за човешки права и свобода на печата, в т.ч. “Амнести Интернешънъл”, “Хюман Райтс Уоч”, “Репортери без граници” и “Американски съюз за граждански свободи” подновиха призива си към главния прокурор на САЩ да се откаже от обжалването и да снеме всички обвинения срещу Асандж. Британското правосъдие също няма основание да продължава този фарс. Великобритания отдавна фигурира в списъците на Съвета на Европа и Европейската федерация на журналистите като държава, където има журналист в затвора - редом със страни като Турция и Русия.

“Ако тези обвинения са верни, това би хвърлило дълга сянка върху цялата независима журналистика и още веднъж би доказало, че екстрадирането на Асандж в Съединените щати би изложило живота му на сериозна опасност. Призоваваме за щателно разследване и за това британските власти да го освободят незабавно”. - Антъни Беланже, генерален секретар на Международната федерация на журналистите

На 10 декември 2021 г. апелативният съд в Лондон отмени решението на първоинстанционния съд и разпореди екстрадиция. Съдиите приеха психиатричната експертиза и риска от самоубийство, но се хванаха за новите т.нар. дипломатически “уверения” на САЩ, че към Асандж ще се отнасят хуманно. Организациите за свобода на изразяването и човешки права масово заклеймиха “пародията на правосъдие” (по думите на “Амнести”). Адвокатите на Асандж ще опитат да обжалват във Върховния съд и след това, ако се наложи, ще започнат отначало с точките, по които Асандж беше загубил още на първа инстанция. Делото може да стигне и до Европейския съд за права на човека в Страсбург. Ако процесът продължи да се точи в съдилищата - някои коментатори отбелязаха прилика с "Мрачният дом" на Дикенс, - това ще отнеме години, а както предупреждават експертът по изтезанията от ООН и близките на Асандж, журналистът може и да не оцелее. Засега той остава в затвора, докато чака изхода от неравната битка.

Прочетете повече в раздела "Новини и анализи".

Връщане към главната страница