Уикилийкс, основана през 2006 г. с цел да предостави безопасна интернет платформа за хора, желаещи да споделят с обществото значима за него засекретена или недостъпна информация, четири години по-късно разтърсва света с поредица от мащабни разкрития на базата на документи, изтекли благодарение на служителката в американската армия Челси Манинг. През април 2010 г. е публикувано видеото “Косвено убийство”, показващо как американски хеликоптер разстрелва журналисти и други цивилни в Багдад; през юли излизат “Афганистанските военни досиета”; през октомври - “Иракските военни досиета”; а в края на ноември започва публикуването на над 250 000 дипломатически грами от посолствата на САЩ по света. Организацията на Джулиан Асандж си сътрудничи с вестници като “Ню Йорк Таймс”, “Гардиан”, “Дер Шпигел” и редица международни медии. Печели най-високите отличия за журналистика.

Асандж е арестуван за пръв път в Лондон на 7 декември същата година, по силата на Европейска заповед за арест, издадена от шведски прокурор. Заподозрян е в сексуално посегателство. Прекарва десетина дни в затвора, след което е пуснат под гаранция, с гривна на крака, вечерен час и задължение да се подписва всяка сутрин в полицията. На 19 юни 2012 г.. след като е загубил битката за екстрадиция в Швеция, влиза в апартамента на еквадорското посолство в Лондон, иска и по-късно получава политическо убежище заради страх от преследване в Съединените щати. Великобритания обаче не му разрешава да припари навън – нито да замине за Еквадор, нито да се изследва в болница, когато последното се налага – дори когато Работната група на ООН за произволното задържане отсъжда в негова полза.

Шведското разследване бива прекратявано и възобновявано на няколко пъти. За част от жалбите изтича срокът на давност, а случаят е приключен окончателно през 2019 г. по липса на доказателства. Когато еквадорските власти пускат английската полиция в посолството на 11 април 2019 г., САЩ, а не Швеция е страната, която пожелава екстрадирането на Джулиан Асандж, точно както той винаги се е опасявал.

ВАЖНО: Асандж никога не е бил обвиняем в Швеция. Вместо това става въпрос за едно невероятно „предварително разследване“, продължило девет години с прекъсвания, на което Асандж винаги е бил готов да съдейства, без обаче да се отказва от правото си на политическо убежище. За грубите злоупотреби по случая прочетете интервюто със специалния докладчик на ООН за изтезанията Нилс Мелцер: на немски, английски или френски.

Междувременно в хода на наказателно дело, заведено в Испания, става ясно, че охранителната фирма, наета от еквадорците в Лондон, в един момент е започнала усилено да шпионира Асандж, в това число срещите му с адвокати и лекари, най-вероятно в полза на ЦРУ. Според показанията на свидетел дори се е обсъждало евентуалното отвличане или отравяне на неудобния „гост“; правени са опити и да се вземе ДНК от новородения му син.

След ареста през април 2019 г. британците осъждат Асандж на 50 седмици затвор, при това най-строго охраняван затвор, заради неспазване условията на гаранцията, въпреки че: Европейската заповед за арест отдавна не е актуална и обвиненията не са се материализирали; държавата е взела парите на гарантите на Асандж; Асандж е бил със статут на бежанец по силата на международното право и експертите от ООН настояват той да бъде пуснат незабавно; такава присъда (близка до максималната) за подобен вид леко нарушение е на практика нечувана.

След като през септември 2019 г. Асандж е излежал 50% от присъдата си, той бива „освободен“ за добро поведение, както е нормата във Великобритания, но остава зад решетките на „Белмарш“, защото му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража, докато чака изхода от делото за екстрадиция в САЩ. Към декември месец 2020 г. той все още е в „Белмарш“, където има огнище на коронавирус и затворниците са под ключ. Единственото обвинение срещу него е в Америка (той е австралийски гражданин и никога не е работил в САЩ), където администрацията на Тръмп иска да го обрече на доживотна самота в „супермакс“ затвор заради същите онези документи на Манинг, които са му донесли няколко номинации за Нобелова награда за мир.

Първата част от делото за екстрадиция се състоя от 24 до 27 февруари 2020 г. Втората, доказателствена част бе отложена заради пандемията и се състоя от 7 септември до 1 октомври 2020 г. Повече за процеса прочетете тук. Решението на съдия Ванеса Барейцър (първа инстанция) се очаква на 4 януари 2021 г.

Връщане към главната страница