Организацията на Джулиан Асандж "Уикилийкс", основана през 2006 г. с цел да предостави безопасна платформа за хора, желаещи да споделят засекретена или недостъпна информация от обществен интерес, четири години по-късно разтърсва света с поредица от мащабни разкрития на базата на документи, изтекли благодарение на служителя в американската армия Челси (тогава Брадли) Манинг. Манинг доверява на неподходящ човек, че е издала информация на медиите, и в резултат на това е арестувана, подложена на жестоко отношение и осъдена на 35 години затвор, като прекарва общо осем зад решетките, но вече е свободна. Може би най-известният материал, който тя прави обществено достояние чрез “Уикилийкс”, е публикуваното през април 2010 г. видео "Косвено убийство", където виждаме как американски хеликоптер разстрелва журналисти и други цивилни в Багдад. След това през юли излизат “Афганистанските военни досиета”, през октомври - “Иракските военни досиета”, а в края на ноември започва работата по над 250 000 дипломатически грами от посолствата на САЩ по света. “Уикилийкс” си сътрудничи с вестници като “Ню Йорк Таймс”, “Гардиан”, “Дер Шпигел” и редица международни медии. Печели най-високите отличия за журналистика.

Джулиан Асандж е арестуван за пръв път в Лондон на 7 декември същата година, по силата на Европейска заповед за арест, издадена от шведски прокурор. Заподозрян е в сексуално посегателство. Прекарва десетина дни в затвора, след което е пуснат под гаранция, с гривна на крака, вечерен час и задължение да се подписва всяка сутрин в полицията. На 19 юни 2012 г.. след като е загубил битката за екстрадиция в Швеция, влиза в апартамента на еквадорското посолство в Лондон, иска и по-късно получава политическо убежище заради страх от преследване в Съединените щати. Великобритания обаче не му разрешава да припари навън – нито да замине за Еквадор, нито да се изследва в болница, когато му се налага – дори когато Работната група на ООН за произволното задържане отсъжда в негова полза.

Шведското разследване бива прекратявано и възобновявано на няколко пъти. За част от жалбите изтича срокът на давност, а случаят е приключен окончателно през 2019 г. по липса на доказателства. Когато еквадорските власти пускат английската полиция в посолството на 11 април 2019 г., САЩ, а не Швеция е страната, която пожелава екстрадирането на Джулиан Асандж, точно както той винаги се е опасявал.

ВАЖНО: Асандж никога не е бил подсъдим в Швеция. Вместо това става въпрос за едно невероятно „предварително следствие“, продължило девет години с прекъсвания, на което Асандж винаги е бил готов да съдейства, без обаче да се отказва от правото си на политическо убежище. За грубите злоупотреби по случая прочетете интервюто със специалния докладчик на ООН за изтезанията Нилс Мелцер: на немски, английски или френски.

Междувременно в хода на наказателно дело, заведено в Испания, става ясно, че охранителната фирма, наета от еквадорците в Лондон, в един момент е започнала усилено да шпионира Асандж, в това число срещите му с адвокати и лекари, най-вероятно в полза на ЦРУ. Според показанията на свидетел дори се е обсъждало евентуалното отвличане или отравяне на неудобния гост; правени са опити и да се вземе ДНК от новородения му син.

След ареста през април 2019 г. британците осъждат Асандж на 50 седмици затвор, при това най-строго охраняван, заради неспазване условията на гаранцията, въпреки че: Европейската заповед за арест отдавна не е актуална и обвиненията не са се материализирали; държавата е взела парите на гарантите на Асандж; Асандж е бил със статут на бежанец по силата на международното право и експертите от ООН настояват той да бъде пуснат незабавно; такава присъда (близка до максималната) за подобен вид леко нарушение е на практика нечувана.

След като през септември 2019 г. Асандж излежа половината от присъдата си, той беше „освободен“ за добро поведение, както е нормата във Великобритания, но остана зад решетките на „Белмарш“, защото му бе наложена мярка за неотклонение задържане под стража, докато чака изхода от делото за екстрадиция в САЩ. Към февруари месец 2024 г. той все още е в „Белмарш“, където имаше огнища на коронавирус и затворниците бяха дълго време под ключ. Единственото обвинение срещу него е в Америка, а той е австралийски гражданин и никога не е работил в САЩ. Там властите искат да го обрекат на доживотна самота заради същите онези документи на Манинг, които са му донесли няколко номинации за Нобелова награда за мир. Безпрецедентните обвинения са в “заговор за проникване в компютри” (до 5 години лишаване от свобода) и получаване и публикуване на секретна информация (до 170 години лишаване от свобода за нещо, което е обичайна практика в разследващата журналистика).

Първата част от делото за екстрадиция се състоя от 24 до 27 февруари 2020 г. Втората, доказателствена част бе отложена заради пандемията и се състоя от 7 септември до 1 октомври 2020 г. Повече за процеса прочетете тук. На 4 януари 2021 г. съдия Ванеса Барейцър постанови, че Асандж не може да бъде екстрадиран заради влошеното му психично здраве и риска от самоубийство, както и заради нечовешките условия на най-крайна изолация, които по всяка вероятност го очакват зад океана. Барейцър обаче не зачете нито един от съществените аргументи на защитата, касаещи свободата на словото, правото на справедлив процес и политическия характер на обвиненията срещу създателя на “Уикилийкс”. След това на 27 и 28 октомври 2021 г. американците обжалваха решението. Асандж, на когото не бе позволено да присъства лично в съда, се яви първия ден по видеовръзка и пред очите на журналистите, които тогава не си дадоха сметка точно какво се случва, прекара микроинсулт.

Безкрайното протакане даде възможност на някои медии да излязат с много сериозни разкрития за истинския характер на машината, пусната в ход срещу Джулиан Асандж. В интервю за исландското издание Stundin ключов свидетел на обвинението - престъпен тип, сключил сделка за имунитет с ФБР - призна, че твърденията му са неверни или са били изопачени от прокурорите. Над 30 бивши служители на ЦРУ и администрацията на Тръмп пък споделиха с Yahoo News подробности за плана за мъст на ЦРУ в отговор на изтекли през 2017 г. документи за негови хакерски програми. Този план на най-високо ниво е включвал шпионаж, кражба на електронни устройства, всяване на раздори в “Уикилийкс” и отвличането, дори убийството на Асандж и други журналисти и сътрудници на организацията му.

В светлината на тези шокиращи разкрития 24 организации за човешки права и свобода на печата, в т.ч. “Амнести Интернешънъл”, “Хюман Райтс Уоч”, “Репортери без граници” и “Американски съюз за граждански свободи” подновиха призива си към главния прокурор на САЩ да се откаже от обжалването и да снеме всички обвинения срещу Асандж. Британското правосъдие също няма основание да продължава този фарс. Великобритания отдавна фигурира в списъците на Съвета на Европа и Европейската федерация на журналистите като държава, където има журналист в затвора - редом със страни като Турция и Русия.

“Ако тези обвинения са верни, това би хвърлило дълга сянка върху цялата независима журналистика и още веднъж би доказало, че екстрадирането на Асандж в Съединените щати би изложило живота му на сериозна опасност. Призоваваме за щателно разследване и за това британските власти да го освободят незабавно” - заяви Антъни Беланже, генерален секретар на Международната федерация на журналистите.

На 10 декември 2021 г. втората инстанция в Лондон отмени решението на първоинстанционния съд и разпореди екстрадиция. Съдиите, в това число близък приятел на министъра, преговарял с Еквадор да се анулира убежището, приеха психиатричната експертиза и риска от самоубийство, но се хванаха за новите т.нар. дипломатически уверения на САЩ, че към Асандж ще се отнасят хуманно. Организациите за свобода на изразяването и човешки права масово заклеймиха “пародията на правосъдие” (по думите на “Амнести”). Въпреки това на 14 март 2022 г. Върховният съд отказа да преразгледа делото, а на 17 юни известната с авторитарните си наклонности Прити Пател, тогава вътрешен министър на Обединеното кралство, на свой ред даде позволение Асандж да бъде изпратен в страната, крояла планове за убийството му. В края на август същата година, дни преди изтичането на мандата ѝ, Върховният комисар на ООН за човешките права Мишел Бачелет заяви, че е "разтревожена" от потенциалната екстрадиция и процес срещу основателя на “Уикилийкс”.

Следва ново обжалване, този път от страна на защитата на Джулиан Асандж, като се започва отначало с точките, по които той беше загубил още на първа инстанция. След 20-21 февруари 2024 г. очакваме да разберем дали и колко от тях съдът ще се съгласи да изслуша (през юни 2023 г. първоначалната реакция на съдията със запомнящото се име Джонатан Суифт беше "не" и "николко"; сега други двама ще преразгледат решението му на публично заседание). Ако делото продължи по своята естествена траектория и отново отрежат всички аргументи на защитата, журналистът може да бъде качен на самолет за Щатите в най-скоро време, освен ако Европейският съд за права на човека не разпореди временни мерки, докато разгледа случая. Впрочем правителството на консерваторите не е много добре настроено към съда в Страсбург и към Конвенцията за правата на човека. Възможно е и процесът да продължи да се точи в съдилищата - някои коментатори отбелязаха прилика с "Мрачният дом" на Дикенс. За щастие поне докато е в Англия, Асандж има подкрепата на силната си жена Стела, с която сключи брак през март 2022 г. и с която има две деца. Засега той остава в затвора, докато чака изхода от неравната битка.

През последните години международната подкрепа за Джулиан Асандж убедително расте. На 8 октомври 2022 г. хиляди протестиращи образуваха жива верига около британския парламент, като в същия ден имаше подобни прояви по цял свят – включително и в България, където Съюзът на българските журналисти внесе протестна нота в посолството на Великобритания. По време на обиколка на Латинска Америка колегите на Асандж от „Уикилийкс“ Кристин Храфнсон (настоящ главен редактор) и Джоузеф Фарел получиха подкрепа за своя издател от президентите на Колумбия, Боливия, Аржентина, Мексико и от новоизбрания държавен глава на Бразилия. Петте главни вестника, сътрудничили си с Асандж за публикациите от 2010-2011 г. – „Гардиън“, „Ню Йорк Таймс“, „Льо Монд“, „Ел Паис“ и „Дер Шпигел“ – най-накрая излязоха с обща позиция за сваляне на обвиненията, които реално застрашават и тях. Създателят на американския сайт Cryptome Джон Янг и прочутият разобличител от епохата на виетнамската война Даниел Елсбърг поискаха солидарно да им бъдат повдигнати обвинения, защото по смисъла на Закона за шпионажа те също са виновни за публикациите на „Уикилийкс“. В началото на декември 2022 г. 80% от над три милиона потребители на социалната мрежа „Туитър“, взели участие в анкета на Илон Мъск, гласуваха за помилването на Джулиан Асандж и на Едуард Сноудън (бивш служител на фирма-подизпълнител на Агенцията за национална сигурност на САЩ, който през 2013 г. разкри програмите за масово следене и оттогава е принуден да живее в Русия). За пръв път и австралийското правителство дръзна да се противопостави на дългото пленничество на своя гражданин, като премиерът Антъни Албанезе заяви „Достатъчно!“ в парламента и по телевизията и издаде, че в хода на т.нар. тиха дипломация е направил постъпки пред САЩ за „приключване“ на сагата. Джулиан Асандж също така беше един от тримата финалисти за наградата „Андрей Сахаров“ на Европейския парламент, но властите не разрешиха да участва в церемонията чрез видеовръзка.

Макар че Асандж продължава да бъде съвсем невидим за света - негови снимки и видео няма от години, - през май 2023 г. изненадващо бе публикувано сатиричното му писмо до новия британски крал Чарлз III, в което той моли монарха да посети своите поданици в славното място за лишаване от свобода, наречено “Белмарш”. Същата година десетки австралийски депутати призовават властите в САЩ да снемат обвиненията; тяхна делегация посещава Вашингтон; министър-председателят казва, че е повдигнал въпроса за Асандж пред Байдън. Парламентът в Канбера приема предложение за връщане на Асандж у дома. Двайсетина журналистически съюза в Европа, сред които и българският, изразяват солидарност с колегата си, като го обявяват за свой пълноправен, почетен или свободен член. Асандж става почетен гражданин на Неапол, Рим и много други италиански градове. Папа Франциск кани Стела Асандж и нейното семейство на частна аудиенция. И въпреки всичко мощната машина на враговете на Асандж - службите, военните - не отпуска желязната си хватка. Дори папата не може да направи чудо - ако чудото все пак се случи и Джулиан Асандж бъде освободен, това ще стане само с обединените усилия на всички граждани по света, които милеят за свободата и истинската демокрация.

Прочетете и: "Свиждане с Джулиан Асанж".

Връщане към главната страница